Аналитичен материал, базиран на пълни данни от Електронната платформа за обществени поръчки (ЕОП) за периода май 2023 – юни 2026 г.: близо 59 000 тендъра, 131 000 обособени позиции и над 320 000 подадени оферти. Без имена на фирми — само браншове, типове възложители и региони.
Числото, което би трябвало да тревожи всички
Има едно число, което обобщава състоянието на конкуренцията в българските обществени поръчки по-добре от всеки доклад:
Един участник, една оферта, един възможен изпълнител — и възложителят на практика няма избор освен да приеме предложената цена или да прекрати и да започне отначало.
Когато анализираме над 131 000 обособени позиции от последните три години, средният брой кандидати излиза 2,44 на позиция. Звучи като „има конкуренция” — докато не се вгледаш в разпределението. Средната стойност е подвеждаща: тя се вдига от малкото големи, апетитни поръчки, на които се явяват по шест, седем и повече фирми. Медианата е 2. А най-честият сценарий, с огромна разлика пред всички останали, е един-единствен участник.
С други думи: в две трети от случаите конкуренцията е символична — нула или един реален конкурент. Истинско състезание, с пет и повече участници, виждаме само в около всяка тринайсета процедура.
Това не е абстрактна статистика. Конкуренцията е единственият пазарен механизъм, който смъква цените и държи качеството. Когато тя я няма, плаща данъкоплатецът — и плаща мълчаливо, защото никой не вижда офертата, която не е била подадена.
Защо един кандидат е проблем, а не просто число
Може да се възрази: понякога има само един изпълнител на пазара. Понякога поръчката е толкова специфична, че реално кандидат може да бъде само една фирма. Това е вярно — но не обяснява 45%.
Когато близо половината от всички процедури привличат един участник, причините почти никога не са само пазарни. Те са комбинация от:
- Прекалено тесни изисквания — критерии за подбор, „скроени” така, че да отговаря само определен профил фирма.
- Кратки срокове — толкова стегнато време за подготовка, че само който е знаел предварително, успява да подаде.
- Репутация на „затворен” възложител — фирмите се отказват да участват там, където резултатът изглежда предрешен. Така липсата на конкуренция се самоподхранва.
- Технически бариери — сложна документация, неясни образци, обезкуражаващи по-малките играчи.
Всяка от тези причини е поправима. И всяка оставя следа в данните — следа, която доскоро беше скрита в десетки хиляди PDF-и.
Какво се случва, когато кандидатът е един
Възложителят остава пред избор без избор. Може да приеме офертата — каквато и да е цената спрямо прогнозната стойност — или да прекрати и да обяви наново, с риск отново да получи един или нула кандидати. На практика в огромната част от случаите единствената оферта се приема.
Това обръща логиката на пазара наопаки. В нормална конкурентна процедура цената се формира надолу — всеки знае, че до него има друг, готов да предложи по-малко. В еднокандидатната процедура цената се формира нагоре — единственият кандидат знае, че няма кой да го подбие. Разликата между тези две цени за една и съща работа е скритият данък на липсата на конкуренция.
Картата на конкуренцията: кои сектори са най-затворени
Средните 45% крият огромни разлики между браншовете.
Здравеопазване — 55% без конкуренция. Най-тревожният резултат. Над 42 000 позиции за три години, в повече от половината — само един кандидат. Доставките на лекарства, медицински изделия и апаратура са сред най-критичните за бюджета и същевременно сред най-слабо конкурентните. Причините са специфични — регистрационни режими, ексклузивни дистрибуторски договори, тесни спецификации, сочещи към един производител.
Образование — 44%. Училища, университети, детски градини; близо 13 500 позиции, често за специфично оборудване, където пазарът е фрагментиран по доставчик.
Общини — 37%. Парадоксално, конкуренцията тук е по-добра от средната — най-много процедури (над 36 600 позиции) и по-състезателни пазари (строителство, благоустройство).
Министерства — 33% и агенции — 36%. Централната администрация показва най-добрите числа: по-големи, по-видими, по-контролирани поръчки привличат повече фирми.
Поуката е недвусмислена: проблемът не е равномерно разпределен. Той е концентриран — в здравеопазването преди всичко.
Географията на конкуренцията
Най-високият дял е в София — 61%. Столицата, с най-голям пазар и най-много потенциални изпълнители, показва най-нисък дял реална конкуренция. Контраинтуитивно — там, където има най-много фирми, се явяват най-малко. Обяснението е в типа възложители, концентрирани в столицата (големи централни и здравни структури с тесни спецификации), а не в липсата на пазар. Разликите между регионите са по-малки от тези между секторите: браншът тежи повече от географията.
Другата крайност: кои поръчки събират тълпа
Противоположните 8% — позициите с шест и повече кандидати — са огледалото на здравия пазар. Тълпа се появява, когато са изпълнени три условия: широк пазар, ясни и неутрални изисквания и достатъчен залог. Това са стандартизирани доставки — горива, храни, канцеларски материали, общи ремонти, ИТ от масов клас — където продуктът е сравним и единственото поле за конкуренция е цената.
Тези десет хиляди „претъпкани” процедури не са изключение, което разваля статистиката — те са доказателство, че когато условията са честни, българският пазар има капацитет да се състезава. Липсата на конкуренция другаде не е въпрос на липса на фирми, а на това как е устроена процедурата.
Цените: какво се случва, когато конкуренция все пак има
В позициите с поне две реални ценови оферти (близо 49 000) данните разказват друга история.
Разликата между най-високата и най-ниската оферта е средно 21% — мярка за това колко „хлабав” е пазарът. Но по-показателна е разликата между първата и втората най-ниска оферта: само 8,7%. Победителят и непосредственият му конкурент са разделени средно от под 9% — тънка граница. За фирмите това е критично знание: губещата оферта рядко е „далеч” — обикновено е на сантиметри.
Печели ли най-евтиният? Не винаги
В процедурите, където можем да съпоставим победителя с подадените цени, най-ниската оферта печели в 61% от случаите. Тоест в 39% — почти четири от десет — поръчката отива при някой, който не е предложил най-ниската цена. Има законни обяснения: критерии за качество, при които цената е само част от оценката; и отстраняване на по-евтиния — най-ниската оферта е дисквалифицирана заради липсващ документ или несъответствие. Това е изключително честа причина — и връща темата към най-уязвимото място за всеки кандидат: формалната изрядност.
Изводът: ниската цена сама по себе си не е стратегия. Печели този, който е едновременно конкурентен по цена и безупречен по документи.
Тенденцията: проблемът не се влошава, но и не се подобрява
Никаква драматична промяна. Конкуренцията не се срива — но и не се възстановява. Системата е заседнала на около 45% трета поредна година. Това е може би най-важният извод: 45% не е инцидент — това е структурно, устойчиво състояние. Леката посока надолу през 2026 г. е окуражаваща, но периодът е непълен.
Консорциумите: почти несъществуващи
Един от инструментите, с които по-малките фирми могат да се състезават за по-големи поръчки, е обединението. В българските данни консорциумите са рядкост — под 1% от участията. Огромното мнозинство се явяват сами — още един симптом на плитък пазар. По-активна култура на обединенията би разширила кръга на реалните конкуренти, особено там, където днес се явява само един.
Какво означава всичко това
За данъкоплатеца: близо половината публични средства през обществени поръчки се харчат в среда без ценови натиск. Всеки процент по-малко конкуренция е процент по-висока цена, която плащаме всички — а концентрацията в здравеопазването я прави особено скъпа.
За фирмите същите данни са пътна карта:
- Там, където днес има по един кандидат, има незаета територия — 45% от процедурите чакат втори играч.
- Губещата оферта е на 8,7% средно от печелившата — малките подобрения в подготовката се отплащат непропорционално.
- 39% от поръчките не отиват при най-евтиния — изрядността тежи поне колкото цената. Най-честата причина да загубиш не е, че си скъп, а че си отстранен.
Как е направен този анализ
Изводите идват от пълните, първични данни на ЕОП за три години: близо 59 000 тендъра, 131 368 обособени позиции, над 320 000 записа за участие. Ценовите изводи се базират на близо 49 000 позиции с две или повече ценови оферти; анализът „кой печели” — на над 12 000 позиции с известен победител и съпоставими цени. Съзнателно не се посочват имена на фирми или възложители — целта е да се покаже структурата на пазара.
Заключение
Българските обществени поръчки нямат проблем с прозрачността на числата — те са публични. Имат проблем с четенето им. Истината за конкуренцията не се вижда в едно обявление; тя се появява едва когато събереш 131 000 от тях и ги погледнеш заедно. И тогава остава едно число: 45%. Всяка втора поръчка — без състезание. Трета поредна година. Най-зле в здравеопазването.
Доброто е, че всичко това е измеримо. А което е измеримо, може да бъде променено — от възложители, които искат повече кандидати, и от фирми, които най-сетне виждат къде ги чака празна маса.
Точно това разузнаване стои зад нашия анализ на конкуренти и история и оценката на пригодността — за да намерите процедурите, в които имате реален шанс.
— Анализ върху отворени данни от ЕОП, 2023–2026 г.
