Прозрачността в обществените поръчки обикновено се обсъжда като въпрос дали документът е публикуван. Има и втори въпрос, който почти не се задава: публикуван в какъв вид.
Публично, но нечетимо
Значителна част от решенията и протоколите не се качват като текст. Качват се като снимка на текст — сканирана страница, понякога подписана и подпечатана, запазена като изображение в PDF.
За човек, който вече е намерил документа, разликата е нулева. Отваря го и чете.
За всеки, който търси, разликата е абсолютна. Сканът няма текстов слой. Не се намира по ключова дума, не се индексира, не влиза в резултат от справка. Ако основанието за отстраняване, което ви интересува, е описано само в такъв документ, то на практика не съществува за търсачката.
Така се получава мълчаливо разделение: документи, които са публични и намираеми, и документи, които са публични и невидими. Вторите не са малко.
Какво излиза, когато ги разчетеш
Разчитането не е еднакво за всички. По-новото поколение обработка изважда не само текста, а и структурата — таблиците остават таблици, заглавията остават заглавия. Това има значение, защото голяма част от полезното съдържание в един протокол от оценка е точно в таблица: кой участник, по кой показател, каква оценка, на какво основание.
Плоският текст върши работа за търсене. Структурираният върши работа за анализ. Затова 367 557 от разчетените документа са минали през по-новата обработка, а по-старите 293 004 стоят като плосък текст, докато не бъдат преработени.
Защо това е предимство, а не техническа подробност
Когато някой каже „анализирахме причините за отстраняване по публичните данни”, първият уместен въпрос е: включително сканираните решения, или само машинно четимите?
Ако са само машинно четимите, анализът е върху систематично изкривена извадка. Не случайна — изкривена. Възложителите, които публикуват сканове, го правят последователно, а не от време на време. Тоест цели възложители и цели типове процедури изпадат от картината.
Това е разликата между „нямаме данни за този възложител” и „този възложител качва сканове”. Първото е празнина. Второто е решим проблем.
Какво не решава разчитането
Не решава качеството на самия документ. Ако протоколът е формулиран мъгляво, разчитането го превръща в мъгляв текст, който поне се намира.
Не решава и липсата. Около 7% от поръчките нямат прикачен нито един документ — там няма какво да се разчита.
Но за останалото сканът престава да бъде край на следата. А в работа, чиято същина е да намериш прецедента, преди да си повторил чуждата грешка, това е разликата между отговор и предположение.
